Майстора въобще не може да бъде осквернен
- Вие вършиме рисунки, съоръжения, видеа, пърформанси, а сте приключили стенна живопис. Вярно, че непрекъснато пишете по стените, само че правили ли сте в миналото монументална стенна живопис?
- Има в Габрово една мозайка в така наречен ветробран на Дома на книгата, която беше дипломната ми работа. Отдавна няма Дом на книгата, а редица от магазинчета. В момента пред нея е сложен гипсокартон, тъй като пречеше на притежателя, уповавам се, че не е изцяло унищожена. Карах 2 години казарма след Академията и там съм направил много сграфита. В Строителни войски бяха доста удовлетворени, че имаха разполагаем квалифициран стенописец. Възможността да мога да рисувам за себе си, да вземам участие в национални изложения и да стана най-младия член на СБХ беше обвързвана и с това, че каквото ми кажеха, го правех — да вземем за пример огромно сграфито, 3-4 етажа в Плевен, по-късно и в поделението в Габрово… Но действително видяно, имам един оживял стенна живопис, юридически в IV курс, на прословутото Адмиралтейство на св. Кирик в Созопол. Темата му е " История на българския военноморски флот ". И една зазидана мозайка.
- Текстовете и драсканиците по стените не ги броите…
- Те също са метод да обхванеш пространството, въпреки и не с монументални фигури. Някои от тях са и в общественото пространство. Например в Европейската централна банка във Франкфурт, където преди 7 години завоювах конкурс, в този момент има една важна за мен работа. Казва се A Site-Specific Piece On Stand-by, там има и драсканици, които хората виждат. През 2019 година направих дребни драсканици, които нарекох Аrbeitdoodles, в една огромна административна постройка на Хелвеция плац в Цюрих.
- Кога и как се появиха дребни черни човечета, които са една от константите в творчеството ви? Има ги и в актуалната галерия.
- Когато подготвях изложбата „ 10+1 картини “, в един миг се зачудих дали форматът на картините не е прекомерно голям – не мога ли да изразя историята на по-малко платно. След това обаче осъзнах „ желязната “ логика, че с цел да могат тези човечета да бъдат в действителност дребни, форматът би трябвало да бъде огромен. Първите ми драсканици бяха през 1988 година в изложбата ми на „ Шипка “ 6. Тогава журито одобри 100 мои работи, аз изложих 60 - стори ми се, че 100 са прекомерно много за един етаж. Тогава всеки ден добавях по нещо в изложбата. Имаше едни останки от етикети с кафяви следи от декстриново лепило по тях, които след това дорисувах с дребни човечета. Такa че първите неща са оттогава. Но първият A (not so) White Cube беше изработен през 2001 година в PS1 в Ню Йорк, част от Музея за съвременно изкуство (MoMA). Влизаш в едно празно пространство, виждаш една дребна рисунка на стената и до момента в който се чудиш единствено това ли е, осъзнаваш, че настрана от теб гости зяпат нещо по привидно празните стени, и самичък започваш да откриваш историите в близост. Куратор беше Каролин Христо-Бакърджиев. С нея сме правили няколко плана дружно, в това число и Документа13 през 2012-а.
- Стоят ли още човечетата, които направихте в НХГ, в Двореца за изложбата на ИСИ в края на 2020 година?
- Да, аз ги подарих на галерията. Но преди половин година се наложи да донадраскам някои още веднъж, тъй като мразещ ме клиент беше зачертал някои. Завчера още веднъж вървях там и видях, че още веднъж има зачертани. Почеркът е по-различен, така че евентуално са най-малко двама „ почитатели “… Вчера обговорих новите задрасквания, да забележим какъв брой ще изтраят. Неприятно е въпреки всичко, колкото и да съм обръгнал на такова отношение.
- Това ме подсеща за „ В крайник с времето “ — превръщането на фигурите от паметника на Съветската войска в американски супергерои преди десетина години. Имаше отзиви, че това е вандализъм.
- Беше ефектно. Фигурите са от бронз и почистването им не беше проблем. Но е безсмислено след тази интервенция пак някой да прави нещо там, тъй като то ще е глупаво повторение.
- Пак в тази връзка какво мислите за нашумелия тези дни план „ Другите българки “, в който транссексуални дами са снимани на фона на изображения, наподобяващи сюжети на Майстора?
- Виждам възмущението, само че не знам за какво в тази ситуация би трябвало да има скандал. Майстора изобщо не може да бъде опозорен. Напротив, съгласно мен това е направено с поклонение пред него. Вече различен въпрос е доколко Майстора би трябвало да бъде считан за икона, само че явно продължава да бъде.
- С какво ви бе най-полезна Академията? Има ли някаква роля в основаването на творби като „ Живот: (Черно и бяло) “?
- В Академията първо се научих да рисувам, макар че ми беше много трудно в началото — приключил съм математическа гимназия в Габрово, а се оказах измежду приключили художествени гимназии. Първата година-две бях много спечен. Някъде в трети курс към този момент усещах, че стартирам да върша нещо, което ми идва от вътрешната страна. На моя професор Мито Гановски, който, за жалост, умря напълно скоро, съм безпределно признателен за едно нещо, което ни учеше: „ Ти, като художник, като стенописец постоянно си втори. Винаги първа е архитектурата “. Това аз го употребявам непрестанно от доста години. Усещам пространството, когато описвам истории в него. Например в сегашната ми галерия този дълъг текст на стената съм го писал, без изобщо да се отдалечавам, с цел да видя по какъв начин става, по кое време да пренеса текста на нов ред и така нататък. Аз чувствам пространството с тялото и съзнанието си. Това е тренирано през годините умение, след стотици направени изложения.
А за „ Живот (Черно и бяло) “ не бих споделил, че е доста обвързвана с ученето ми в Академията.
- Как ви хрумна и това ли е най-популярната ви работа?
- Това стана през 1998 г.- двама бояджии, единият с черна, другият с бяла багра, непрестанно боядисват, гонейки се през цялата галерия. За първи път пърформансът беше осъществен в Париж, в Jeu de Paume, през 2000 година Показван е може би на 30 или 40 места. Принадлежи на музея във Франкфурт, музея в Чикаго, Тейт Модърн. Да, може би това е най-известната ми работа. Сред най-популярните са също и рисунките от серията " 99 страха ", с които участвах на Документа 2007 година
- Пътувате постоянно - има ли огромна разлика в отношението на публиката (и критиката) у нас и в чужбина?
- Може би, в случай че не беше актуалната галерия, щях да кажа, че в чужбина отношението към мен е по-добро. Обаче аз прекарах тук в изложбата няколко часа, а това не ми се беше случвало от ретроспективата ми през 2009 година в СГХГ - и просто бях безпределно разчувстван какъв брой хора, и то млади, влизат. Стоят и не просто гледат и четат текстовете по картините, ами в дословния смисъл на думата съзерцават, което е ужасно преживявяне за мен.
- С тази галерия се връщате към живописта. Струва ми се, че вашата живопис, най-малко у нас, притегля повече аудитория, в сравнение с другите ви работи?
- Сигурно е по този начин, въпреки че тази галерия, както е направена с този текст и остарялата работа от 1987 година, си е една цяла апаратура. Както и " (почти) Картини " в изложба " Сариев " през 2019 година - макар че работите бяха продаваеми и две картини бяха купени заедно с текстовете. Но и тя си беше цяла апаратура.
- Случва ли ви постоянно да смятате, че работата ви не е вярно разбрана от публиката?
- Зависи от публиката. Но да, случва се. Например в жълтите медии, когато желаят да ме уязвят, пишат " този, дето си пъхна ноктите в тортичките ", без да споделят названието на работата. Ако напишат, че има 7 изцяло еднообразно изглеждащи сладки и работата се споделя " Моля заповядайте (руска рулетка) ", то се схваща. За мен е доста значимо написаното да е фактологично правилно. От друга страна, една част от публиката тук изрично счита, че в случай че Недко Солаков изобщо е направил нещо, то е било едно време, когато правеше оная " сребриста " живопис. Аз също се самоиронизирам по този мотив, в това число и с текста на стената в актуалната галерия. Но това, че видях посетители да гледат пет минути една картина, текстът на която може да се прочете за пет секунди, ми вдъхна доста вяра.
- Вие сте и колекционер. Кои български художници цените най-вече?
- Първата работа, която си купихме с жена ми, беше една рисунка на Стоян Сотиров от 40-те. Друг обичан художник ми е Георги Машев, от който имам брилянтна рисунка с перо. За една прелестна работа на Александър Мутафов от времето, когато е бил фронтови художник, в една изложба ми желаеха 50 лева. На напред във времето е направил доста обстоятелствено окопа с бойците, но някъде в дъното има една дребна светлинка и се вижда прелестно направеното море, което Мутафов е обичал толкоз доста. Предимно рисунки групирам освен на български създатели и постоянно обменям с художници, които харесват мои неща.
- Как се пазите от имитации? Според началника на отдела в полицията, който се занимава с културното завещание, най-малко 20% от арт пазара у нас са ментета.
- От една страна, имам око - една-единствена рисунка имам, в чиято автентичност се колебая. Преди години в една така наречена " изложба " ми предложиха тефтерче на Никола Танев. Първата рисунка в това в действителност остаряло тефтерче можеше да мине за Никола Танев. Но като погледнах следващите… майко блага! Директно попитах галериста - Защо!? Преди няколко дни случайно срещнах този човек на улицата и се похвали, че е продал тефтерчето.
- Имате изключително користолюбие към Никола Танев, както знаем от видеото на НХГ в YouTube " Софийски истории от галерията ".
- Танев е доста любопитен художник и аз в действителност считам, че сериозната му живопис е била след 9 септември, колкото и необичайно да наподобява. Защото като цяло той е прочут, доста известен, и хората се прекланят пред слънчевите карловски дворове и т.н.
- Венецианското биенале наближава, а ми се коства, че по този начин и не стана ясно триумф ли беше българското показване през 2019 година, или показахме " чаши от ИКЕА ". Как да разпознаем сполучливо ли се представяме на биеналето?
- Самият факт, че участваме, в действителност е доста значим - би трябвало да има самобитни натрупвания, с цел да може в един миг да се случи нещо, което да бъде категоризирано като безспорен триумф. Успехът не значи, че безусловно би трябвало да получиш Златния лъв. Важни са отзивите на непознатата преса. Много добър индикатор за триумфа е и в какви изложения са поканени художниците по-късно. Не мога да кажа сигурно какво се е случило с Лазар Лютаков и Рада Букова след биеналето, само че когато те видят и по-късно те канят на друга галерия, и на друга, и на още други, това към този момент значи нещо. Това се гради малко по малко. Първо би трябвало да стартира да се чува името на България.
- Ако през днешния ден погледнем през онази именита апаратура " Поглед на запад " (с телескопа на покрива на " Шипка " 6, ориентиран съм Партийния дом) какво ще забележим?
- Гледайки на запад ще забележим голия стълб, на който беше петолъчката. Сега той стърчи малко като междинен пръст над постройката, която се употребява от Народното събрание. Но най-отгоре въпреки всичко е националният трикольор, което е релативно оптимистично.
- Има в Габрово една мозайка в така наречен ветробран на Дома на книгата, която беше дипломната ми работа. Отдавна няма Дом на книгата, а редица от магазинчета. В момента пред нея е сложен гипсокартон, тъй като пречеше на притежателя, уповавам се, че не е изцяло унищожена. Карах 2 години казарма след Академията и там съм направил много сграфита. В Строителни войски бяха доста удовлетворени, че имаха разполагаем квалифициран стенописец. Възможността да мога да рисувам за себе си, да вземам участие в национални изложения и да стана най-младия член на СБХ беше обвързвана и с това, че каквото ми кажеха, го правех — да вземем за пример огромно сграфито, 3-4 етажа в Плевен, по-късно и в поделението в Габрово… Но действително видяно, имам един оживял стенна живопис, юридически в IV курс, на прословутото Адмиралтейство на св. Кирик в Созопол. Темата му е " История на българския военноморски флот ". И една зазидана мозайка.
- Текстовете и драсканиците по стените не ги броите…
- Те също са метод да обхванеш пространството, въпреки и не с монументални фигури. Някои от тях са и в общественото пространство. Например в Европейската централна банка във Франкфурт, където преди 7 години завоювах конкурс, в този момент има една важна за мен работа. Казва се A Site-Specific Piece On Stand-by, там има и драсканици, които хората виждат. През 2019 година направих дребни драсканици, които нарекох Аrbeitdoodles, в една огромна административна постройка на Хелвеция плац в Цюрих.
- Кога и как се появиха дребни черни човечета, които са една от константите в творчеството ви? Има ги и в актуалната галерия.
- Когато подготвях изложбата „ 10+1 картини “, в един миг се зачудих дали форматът на картините не е прекомерно голям – не мога ли да изразя историята на по-малко платно. След това обаче осъзнах „ желязната “ логика, че с цел да могат тези човечета да бъдат в действителност дребни, форматът би трябвало да бъде огромен. Първите ми драсканици бяха през 1988 година в изложбата ми на „ Шипка “ 6. Тогава журито одобри 100 мои работи, аз изложих 60 - стори ми се, че 100 са прекомерно много за един етаж. Тогава всеки ден добавях по нещо в изложбата. Имаше едни останки от етикети с кафяви следи от декстриново лепило по тях, които след това дорисувах с дребни човечета. Такa че първите неща са оттогава. Но първият A (not so) White Cube беше изработен през 2001 година в PS1 в Ню Йорк, част от Музея за съвременно изкуство (MoMA). Влизаш в едно празно пространство, виждаш една дребна рисунка на стената и до момента в който се чудиш единствено това ли е, осъзнаваш, че настрана от теб гости зяпат нещо по привидно празните стени, и самичък започваш да откриваш историите в близост. Куратор беше Каролин Христо-Бакърджиев. С нея сме правили няколко плана дружно, в това число и Документа13 през 2012-а.
- Стоят ли още човечетата, които направихте в НХГ, в Двореца за изложбата на ИСИ в края на 2020 година?
- Да, аз ги подарих на галерията. Но преди половин година се наложи да донадраскам някои още веднъж, тъй като мразещ ме клиент беше зачертал някои. Завчера още веднъж вървях там и видях, че още веднъж има зачертани. Почеркът е по-различен, така че евентуално са най-малко двама „ почитатели “… Вчера обговорих новите задрасквания, да забележим какъв брой ще изтраят. Неприятно е въпреки всичко, колкото и да съм обръгнал на такова отношение.
- Това ме подсеща за „ В крайник с времето “ — превръщането на фигурите от паметника на Съветската войска в американски супергерои преди десетина години. Имаше отзиви, че това е вандализъм.
- Беше ефектно. Фигурите са от бронз и почистването им не беше проблем. Но е безсмислено след тази интервенция пак някой да прави нещо там, тъй като то ще е глупаво повторение.
- Пак в тази връзка какво мислите за нашумелия тези дни план „ Другите българки “, в който транссексуални дами са снимани на фона на изображения, наподобяващи сюжети на Майстора?
- Виждам възмущението, само че не знам за какво в тази ситуация би трябвало да има скандал. Майстора изобщо не може да бъде опозорен. Напротив, съгласно мен това е направено с поклонение пред него. Вече различен въпрос е доколко Майстора би трябвало да бъде считан за икона, само че явно продължава да бъде.
- С какво ви бе най-полезна Академията? Има ли някаква роля в основаването на творби като „ Живот: (Черно и бяло) “?
- В Академията първо се научих да рисувам, макар че ми беше много трудно в началото — приключил съм математическа гимназия в Габрово, а се оказах измежду приключили художествени гимназии. Първата година-две бях много спечен. Някъде в трети курс към този момент усещах, че стартирам да върша нещо, което ми идва от вътрешната страна. На моя професор Мито Гановски, който, за жалост, умря напълно скоро, съм безпределно признателен за едно нещо, което ни учеше: „ Ти, като художник, като стенописец постоянно си втори. Винаги първа е архитектурата “. Това аз го употребявам непрестанно от доста години. Усещам пространството, когато описвам истории в него. Например в сегашната ми галерия този дълъг текст на стената съм го писал, без изобщо да се отдалечавам, с цел да видя по какъв начин става, по кое време да пренеса текста на нов ред и така нататък. Аз чувствам пространството с тялото и съзнанието си. Това е тренирано през годините умение, след стотици направени изложения.
А за „ Живот (Черно и бяло) “ не бих споделил, че е доста обвързвана с ученето ми в Академията.
- Как ви хрумна и това ли е най-популярната ви работа?
- Това стана през 1998 г.- двама бояджии, единият с черна, другият с бяла багра, непрестанно боядисват, гонейки се през цялата галерия. За първи път пърформансът беше осъществен в Париж, в Jeu de Paume, през 2000 година Показван е може би на 30 или 40 места. Принадлежи на музея във Франкфурт, музея в Чикаго, Тейт Модърн. Да, може би това е най-известната ми работа. Сред най-популярните са също и рисунките от серията " 99 страха ", с които участвах на Документа 2007 година
- Пътувате постоянно - има ли огромна разлика в отношението на публиката (и критиката) у нас и в чужбина?
- Може би, в случай че не беше актуалната галерия, щях да кажа, че в чужбина отношението към мен е по-добро. Обаче аз прекарах тук в изложбата няколко часа, а това не ми се беше случвало от ретроспективата ми през 2009 година в СГХГ - и просто бях безпределно разчувстван какъв брой хора, и то млади, влизат. Стоят и не просто гледат и четат текстовете по картините, ами в дословния смисъл на думата съзерцават, което е ужасно преживявяне за мен.
- С тази галерия се връщате към живописта. Струва ми се, че вашата живопис, най-малко у нас, притегля повече аудитория, в сравнение с другите ви работи?
- Сигурно е по този начин, въпреки че тази галерия, както е направена с този текст и остарялата работа от 1987 година, си е една цяла апаратура. Както и " (почти) Картини " в изложба " Сариев " през 2019 година - макар че работите бяха продаваеми и две картини бяха купени заедно с текстовете. Но и тя си беше цяла апаратура.
- Случва ли ви постоянно да смятате, че работата ви не е вярно разбрана от публиката?
- Зависи от публиката. Но да, случва се. Например в жълтите медии, когато желаят да ме уязвят, пишат " този, дето си пъхна ноктите в тортичките ", без да споделят названието на работата. Ако напишат, че има 7 изцяло еднообразно изглеждащи сладки и работата се споделя " Моля заповядайте (руска рулетка) ", то се схваща. За мен е доста значимо написаното да е фактологично правилно. От друга страна, една част от публиката тук изрично счита, че в случай че Недко Солаков изобщо е направил нещо, то е било едно време, когато правеше оная " сребриста " живопис. Аз също се самоиронизирам по този мотив, в това число и с текста на стената в актуалната галерия. Но това, че видях посетители да гледат пет минути една картина, текстът на която може да се прочете за пет секунди, ми вдъхна доста вяра.
- Вие сте и колекционер. Кои български художници цените най-вече?
- Първата работа, която си купихме с жена ми, беше една рисунка на Стоян Сотиров от 40-те. Друг обичан художник ми е Георги Машев, от който имам брилянтна рисунка с перо. За една прелестна работа на Александър Мутафов от времето, когато е бил фронтови художник, в една изложба ми желаеха 50 лева. На напред във времето е направил доста обстоятелствено окопа с бойците, но някъде в дъното има една дребна светлинка и се вижда прелестно направеното море, което Мутафов е обичал толкоз доста. Предимно рисунки групирам освен на български създатели и постоянно обменям с художници, които харесват мои неща.
- Как се пазите от имитации? Според началника на отдела в полицията, който се занимава с културното завещание, най-малко 20% от арт пазара у нас са ментета.
- От една страна, имам око - една-единствена рисунка имам, в чиято автентичност се колебая. Преди години в една така наречена " изложба " ми предложиха тефтерче на Никола Танев. Първата рисунка в това в действителност остаряло тефтерче можеше да мине за Никола Танев. Но като погледнах следващите… майко блага! Директно попитах галериста - Защо!? Преди няколко дни случайно срещнах този човек на улицата и се похвали, че е продал тефтерчето.
- Имате изключително користолюбие към Никола Танев, както знаем от видеото на НХГ в YouTube " Софийски истории от галерията ".
- Танев е доста любопитен художник и аз в действителност считам, че сериозната му живопис е била след 9 септември, колкото и необичайно да наподобява. Защото като цяло той е прочут, доста известен, и хората се прекланят пред слънчевите карловски дворове и т.н.
- Венецианското биенале наближава, а ми се коства, че по този начин и не стана ясно триумф ли беше българското показване през 2019 година, или показахме " чаши от ИКЕА ". Как да разпознаем сполучливо ли се представяме на биеналето?
- Самият факт, че участваме, в действителност е доста значим - би трябвало да има самобитни натрупвания, с цел да може в един миг да се случи нещо, което да бъде категоризирано като безспорен триумф. Успехът не значи, че безусловно би трябвало да получиш Златния лъв. Важни са отзивите на непознатата преса. Много добър индикатор за триумфа е и в какви изложения са поканени художниците по-късно. Не мога да кажа сигурно какво се е случило с Лазар Лютаков и Рада Букова след биеналето, само че когато те видят и по-късно те канят на друга галерия, и на друга, и на още други, това към този момент значи нещо. Това се гради малко по малко. Първо би трябвало да стартира да се чува името на България.
- Ако през днешния ден погледнем през онази именита апаратура " Поглед на запад " (с телескопа на покрива на " Шипка " 6, ориентиран съм Партийния дом) какво ще забележим?
- Гледайки на запад ще забележим голия стълб, на който беше петолъчката. Сега той стърчи малко като междинен пръст над постройката, която се употребява от Народното събрание. Но най-отгоре въпреки всичко е националният трикольор, което е релативно оптимистично.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ